Философски факултет катедра политология курсоваработа




НазваФилософски факултет катедра политология курсоваработа
Дата канвертавання26.11.2012
Памер197.9 Kb.
ТыпДокументы





СУ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА ПОЛИТОЛОГИЯ


К У Р С О В А Р А Б О Т А


на тема:


Политическо лидерство”


по учебната дисциплина

Компютърна грамотност”


Студент: Преподавател:

Надя Геловска, фак. № 51248, Ас. Албена Антонова

I курс, специалност: Политология


Дата на предаване: 22.11.2010


София


Съдържание



Увод 2

Определения за лидерство (): 3

Фиг. 1 Дефиниции за лидерство 3

Лидерсвото в политиката 4

Форма на дефиниране за лидерството 4

Теории за лидерството (Фиг. 2 Теории за лидерството) 6

Формиране на политическите лидери 7

Качества на политическия лидер 8

Табл. 1 Идеологии и приложни качества на лидера 13

Заключение: 14

Приложение: Политически лидери на XX век 14

Библиография: 16

Leadership. (н.д.). Свалено от Wikipedia: http://en.wikipedia.org/wiki/Leadership 16

Political Leader. (н.д.). Свалено от Wikipedia: http://en.wikipedia.org/wiki/Political_leader 16

Ландсбърг, М. (2002). Основи на лидерството. С.: ИК "Класика и стил". 16

Митев, Т. (2001). Основи на политическата наука (политология). С.: ИК "Знание". 16

Семов, М. (н.д.). Политология. 16




Увод



Проблемът за лидерството или водачеството има различни измерения и различни значения. Във философско-исторически аспект е свързан с ролята на великата личност. В социологията се търси връзка на водача със социалната среда и структурата. В социалната психология се разглежда водача като фактор в междуличностните отношения. В Политологията се разглежда ролята на водача в политическата система и политическия процес.

Проблемът политическо лидерство съществува в политиката още от нейната поява. Понятието лидер означава вожд, ръководител. Бива индивидуално и групово. Индивидуално лидерство е когато лидерът е отделна личност, наложила се в държавна организация, държава, нация, народност. Не говорим за качествата на лидера - диктатор. Колективно лидерство е когато става дума за групово ръководство - комитет, комисия, ръководство. Наименованията могат да се разглеждат по ръководния орган, който се състои от по няколко души. В него може да има и индивидуално лидерство - например председател, президент и т.н. Следователно колективното лидерство е орган, който стои начело на държавна организация, държава. Това колективно лидерство също може да има индивидуални изяви и те са необходими защото в колективните органи се включват най-активните, дееспособните, хора с висока политическа култура, със солидни политически познания, с утвърдени качества на политически дейци и ръководители. Въпросът за лидерството е комплексен и има различни аспекти: философско-исторически, социологически, социално-психологически, психологически и пр. Централен, възлов аспект от всички тези аспекти е социално-психологическия. Като изводите от неговите проучвания се използват от всички науки, които го изучават.



Определения за лидерство ():



1)Лидерството (водачеството) – функция от силната личност или следствие от силата на личността.

2)Средище, фокус на груповия контрол.

3)Лидерство = осъществяване на влияние.

4)Може да отразява поведението на индивида в управлението на една групова дейност.

5)Способността да се влияе на хората.

6)Израз на позитивно влияние.

Особеното положение на един човек или няколко души по отношение на мнозинството; като такъв тип взаимоотношение в групата, при които планирането, координирането на дейността са прерогатив на един или няколко лидери.(Ландсбърг, 2002)



Фиг. 1 Дефиниции за лидерство


Фигура

Лидерсвото в политиката



Корените се търсят в тезата за вечното социално и политическо неравенство на хората. В това неравенство се търси и пораждането на управленския елит. Мнозинство->елит->лидери. (Семов)

Управление на лидерите при наличието на опит и маса. Форми на политическото управление:

-един човек ->монарх, директор, тиран, автократ;

-от няколко души – олигархия, хунта, регентство;

-от много хора – колегия, парламент.


Според най-разпространените типологии лидерството бивa (Leadership) :

-традиционно;

-рационално;

-харизматично – особено съществен тип, защото има чисто личностен характер. Основава се върху вярата за особените възможности на лидера. Най-често харизматичните типове лидери възникват при кризисните ситуации;

-има теория за лидерството като вид лудост, а лидерите се представят като хора фанатици, параноици;

-има вождове агитатори, които обикновено подтискат някакъв комплекс за вина;

-има лидери-идеолози. Смята се, че са преживявали разочарование в детството си. За тях не е важно на какво поприще ще се утвърдят, важно е да имат власт;

-лидери от консервативен тип – действат само в рамките на закона;

-лидери от революционен тип – искат непрекъсната промяна;

-лидери реформатори(еволюционисти);

Съществуват авторитарен(господстващ) тип лидер; интелектуален; убеждаващ; изпълнителен тип(администраторите); демократичен тип.



Форма на дефиниране за лидерството



Белезите на лидера по съответните показатели са : по лична изява, по социална ангажираност, функция на личността, която има определени черти, личен социален контрол, осъществяване на влияние, влияние чрез емоционални призиви, следствие от силата на личността, фокус на груповия процес, поведението на индивида, изява при включване в управление на групова дейност. (Ландсбърг,2002) Проблема за лидерството е свързан с разделението на управляващата и управляваната класа на “елит” и “маса”. Смята се, че хората са неравни по интелект и социална активност и това поражда тези социални деления. Тук трябва да се има предвид и делението на социални класи и групи, което е изключително важно, т.е. една социална класа може да се подразделя на съответни групи, тя от своя страна на други групи и т.н.

При всяка форма е нужно контрол над управляващите и то такъв, който предотвратява погрешната политика и действия на властта и в същото време не пречи на управляващите да си вършат работата. Важно е да се постигне разумна власт и безпристрастен разум. Когато се изследва дейността на висшия управляващ слой, а и този на масите се има предвид изследването на груповото лидерство, а когато се изследва отделната личност в управлението - индивидуално. Ласуел1 разглежда елита като социална прослойка, от която се вербуват лидерите.

Въпросът за лидерството е свързан с търсенето на равновесие между управляващи и управлявани. Управляващите се определят като управляваща прослойка, тъй като са малко на брой по отношение на обществения брой на управляваните. Такъв е случаят на груповото лидерство. Когато обаче субект на политическия процес управляваща е една личност, тогава става дума за индивидуално лидерство. Делението е условно. Елитът е този, който излъчва и груповите и индивидуалните лидери, за това той се разглежда като лидерска каста. Ролята на лидерството.

Схващане, че лидерът не е всичко, а елитът е всичко. Отношението лидер – маси също е много важно за значението на лидера. Печели онзи лидер, който е спечелил доверието на масите. Проблема за ролята на лидера в обществото и историята зависи от това чия е определящата роля в процеса на политическото развитие – на индивидуалното действие на личността или на действието на институциите.

Проблемът за ролята на личността в дадена политическа ситуация е свързана с няколко основни характеристики на лидера. Централно място заема лидера – герой -> проявяват се само в кризисни ситуации. (Митев, 2001)

Прави се разграничение между лидерство в малки групи и лидерство в национален мащаб. В национален и международен мащаб нерядко се поражда култ към личността на лидера. Това явление е вредно, то подменя естественото уважение с цел да се внуши на тълпата, че нейното благополучие зависи само от този лидер. Този култ се поражда от групи около лидера, които са заинтересовани.



Теории за лидерството (Фиг. 2 Теории за лидерството)




Проблемите на лидерството се разделят на две нива:

  • общо- теоретично - при използване на философско исторически и политически концепции;

  • емпирично (опитно). При второто ниво се разработват методите за ефективно лидерство и подбор на лидерите. Създават се тестове и методики, психо- и социометрични. Привърженици на тази техника са Левин2, Дженкинс и др.

Теорията за чертите на лидера изисква да се имат предвид качествата на личността. Белезите на личността лидер се определят по много признаци като произход, ерудиция, могъщество, красноречие, заемане на определен пост, но и всичко това не е гаранция за успешното лидерство. Често пъти хора, заемащи отговорни постове се оказва, че нямат управленски похват и не умеят да се справят с управленческата длъжност.

  • Съществува теория за ситуационализма, т.е. че лидерите са продукт на определена ситуация. Всяко време търси своите ръководители и за всяка власт, за всяка организация лидери се намират, но техните качества са определящи за успешния ход на бъдещата дейност. По тази теория се разглеждат отношенията в група при определена обстановка, с нея вярно се фиксира ролята на ситуацията при формиране на лидерството. Щом назрее определена обстановка се намират хора да я използват, но понякога могат да я проиграят. У нас периода на реформите беше проигран. (Митев, 2001)

  • Теория за определящата роля на последователите. При нея се третират отношенията между лидер и последовател. Понякога лидерите се превръщат в марионетки на тълпата, тъй като за да се задържат на власт приемат всичките й искания. Според един от политолозите - Алорно3, последователите определят политическото кредо на лидера ( политическият образ на лидера). Ако те са авторитарни - лидера става авторитарен, ако те са неавторитарни - лидера е демократ. Всяка от тези теории разкрива отделна страна на лидерството, а взети всички заедно дават представа за това що е лидерство. За да кажем точно лидера, трябва да имаме предвид една комплексна теория, която обхваща опознаването, оползотворяването, изявяването на лидера. Лидерството следва да се разглежда като взаимоотношение лидер - последователи. За да упражни власт лидера трябва да има привърженици и последователи. (Митев, 2001)

  • Друга теория е т.нар. ролева теория. Тя отговаря на въпроса “каква е ролята на лидера?”. Отговаря се на два въпроса - кой е той и какво прави. При тази теория се разработват факторите детерминиращи поведението на човек. Тук се включва и т. нар. ролеви конфликти, т.е. конфликта между “аз”-ът на лидера и ролята, която трябва да изпълнява. Ролята на лидерството става злободневна и особено важна при сложни ситуации и преломни моменти. (Митев, 2001)



Фиктивно, формално и неформално лидерство. Някои от лидерите са фиктивни, самозвани, други са формални, т.е. колкото да ги има. Неформални лидери са тези които са избрани, признати, имат лично обаяние, условна власт над хората.


Фиг. 2 Теории за лидерството

Фигура



Формиране на политическите лидери




Формирането на политическият лидер е един от най-сложните процеси. Има становище, че не всеки политически деец може да се смята за политически лидер. За да стане политически лидер са необходими редица качества (Семов).



  • Трябва да има политическа програма;

  • Да се бори за изпълнението на програмата;

  • Да бъде последователен;

  • Да е популярен;

  • Да умее да води масите;

  • Да има време и условия за да изяви своето лидерство;

  • Други;



Има значение и факта дали е професионален политик или интелектуалец. За професионалния политик модела на политиката е стратегия за действие. Политици могат да бъдат и интелектуалците.


Качества на политическия лидер



Някои черти на политическия лидер: да има собствена политическа програма; да има способността да се бори за нейното изпълнение; да има популярност; да има качествата да води масата; да има достатъчно време да посвети на каузата и време да докаже своите качества на масите; да има харизма – обаяние, т.е. качества които привличат масата.

Оптимизъм – абсолютно качество за всеки лидер.

От типа на лидера често зависи дейността на избирателите му. Предпоставки за характера и типа на лидерството: мащабност и стил; да има обща култура, също специална партийна култура; да бъде информиран; да бъде стабилизиращ фактор в отношенията; да бъде отговорен човек; да бъде убеден демократ; да бъде авторитетен.

Да си лидер означава да притежаваш определени качества, чрез които можеш да привличаш другите на своя страна, да ги убеждаваш в правотата на своята кауза  и едновременно с това да влияеш както върху индивидуалното, така и върху масовото съзнание с оглед да постигнеш своите цели. Лидерството е свързано обезателно с предприемачеството, с активността на човека и разбира се с познаване не само психологията на лидера, но и с познаване психологията на масите, което е една от основните грешки на нашите лидери, политически лидери главно, а и бизнес лидери, които просто се разминават с психологията на масите и от там техните провали.

Подходите към лидерството въобще и към политическото лидерство и властта в частност са твърде много и различно обагрени. Обаче ако отделим главното, то лидерът е човек. Който знае какво иска и как да сведе собствените си цели до останалите членове на общността; човек, който може да отстоява своята гледна точка и да организира останалите за постигане на целите, които си е поставил. Това обаче се отнася за лидерство в дадена общност. Има и вътрешно лидерство, при което човек осъзнава своите жизнени цели и се стреми към тях. Много хора и политици притежават комплекс от качества, които са присъщи на истинския лидер, като: активност, целеустременост, умение да формулират цели и да ги постигат, да разпределят роли в дадени общности, умение добре да излагат своите мисли и да убеждават и т.н. Ако обаче такъв лидер, притежаващ описаните примерни качества не осъзнава и своите лични стремежи и неговата делова активност напълно се обезмисля. Тогава той започва да разбира, че върви по чужд път, а неговите лични интереси нямат шанс за реализация, т.е. вътрешното лидерство е игнорирано и се е озовал сред другите или твърде много ги е изпреварил. Затова лидер може да бъде само този, който съвместява своите вътрешни цели с целите на общността и с умения и такт, чар и интелект, сила и дързост я увлича след себе си, т.е. налага своите ценности и общността ги “припознава” като свои. Само този, който я постигне, може да претендира за лидерство. Когато става въпрос за политическо лидерство, неизбежно то се свързва с категорията “влияние”, т.е. с тези действия на политика, с които той изменя съзнанието и поведението на своите последователи и симпатизанти. Затова разбиране на понятията “лидерство” и “власт се отнасят с категория ”влияние”. Ако политическото лидерство е способността да се оказва влияние, то властта е възможността да се влияе върху поведението на определени общности. По такъв начин властта и влиянието се превръщат в основни инструменти и средства на политическото лидерство. (Семов)

За да се готви един човек за лидер, трябва първо да се започне от това как се формира конкурентно мислене. Няма ли един човек конкурентно мислене, той лидер не може да стане. Той не може да бъде лидер нито в банковото дело, нито във финансите, нито в политиката, във военното дело, в сферата на разузнаването... Затова подготовката на лидери у нас, ако един ден се създаде такава програма, трябва да се започне с конкурентно лидерско мислене, което да има и малко агресивен характер и така да се каже, да бъде стабилна основа да се навлезе в бранша. Освен това в подготовката на лидера много важно значение има мисленето чрез модели. Това е уникална способност човек да мисли чрез модели. Не че обикновения човек не мисли с модел, той мисли с модели, но става въпрос да мисли с усъвършенствани модели. Модели, които са адекватни на действителността, адекватни на обстановката в момента и за това лидерът трябва да притежава и да формира у себе си моделно мислене, което е по същество противно мислене, реформаторско мислене, силно изпреварващо мислене. С други думи – много е важно да усвои механизмите на верижното моделиране. Ако усвои тези механизми на верижното моделиране, има всички шансове да формира един лидер с всички качества, с високо степен на надеждност.

Конкурентното мислене по своята същност, е мислене с предприемачески параметри, мислене, което се характеризира с висока степен на активност и висока степен на надеждност. Т.е. когато използва това конкурентно мислене е сигурен в своята надеждност, че то ще му даде някакъв резултат. И още един момент – конкурентното мислене е мислене на прозрението. Това е колкото мислене на прецизния анализ на събитията,  толкава е и мислене на прозрението. И бедата на много наши политици и бизнесмени и т.н. е, че те правят някакъв прецизен анализ на обстановката сега, но не виждат обстановката в перспектива. Не виждат обстановката в утрешния ден. С други думи – конкурентното мислене има своите етапи. Първо то започва да се формира бавно, така да се каже има стартов характер. След това се развива и усъвършенства. Фактически, конкурентното мислене е това лидерът да може да надвие по някакъв начин, да взема превес над своя опонент насреща, особено в сферата на политиката, особено в сферата на приближаващи избори, били те местни или парламентарни. Конкурентното мислене има ключово място – то е мислене на прецизния анализ, мисленето на изпреварването, мисленето на пробив. (Митев, 2001) Онзи който няма конкурентно мислене, той не може да прави пробиви, не може да прави политика, не може да прави бизнес. Онзи човек, който има предприемачески усет може да прави бизнес, да прави пробив в политиката, във военното дело, в разузнаването. Конкурентното мислене е един фактор, който винаги съпътства човека, то е тип моделно мислене, мислене чрез модели, но характерното при него е голямата гъвкавост на моделите, които използва, по голямата надеждност на моделите, по голямата вероятност действията на базата на това конкурентно мислене да има реален резултат т.е да може да направи фирма, да участва в една партия, да участва в едни избори местни или парламентарни.

Лидерът застанал зад една реална идеология би трябвало да се отличава със своята умереност и със способността си да избягва острите конфликти с противници от лагера на другата "реална идеология"(Ландсбърг, 2002). Същевременно той трябва да усеща присъствието на радикалите, на носителите на безредие и лъжа, на всички подчинени на фантазиите, манипулацията и лъжата политици и да бъде безкомпромисен към тях. "Истинският" или "реалният" политик би трябвало да е толерантен към мнението на опозицията, да се вслушва в него и да се опитва да "открадне" добрите идеи като се съобразява и със своята вяра.

Реалният политик цени всяка своя дума и постъпка. Той рядко обещава. Той е искрен, дори някога да премълчава част от истината. Той винаги обяснява и не говори с лозунги и заучени фрази. Харизмата и силата на неговата риторика произтича изцяло от искрената му вяра, а не от способността му да осъжда и заклеймява. Политикът зад реалната идеология е оптимист, защото знае, че разумът, в който вярва - макар и притесняван, макар и бавно - успява да съгражда. Но също така той е и песимист, защото вижда, че в политиката, както и в живота, злото стои винаги до доброто. Песимист е защото познава човешката природа. (Ландсбърг, 2002). Такъв политик, независимо дали е в опозиция или на власт, не се поддава на масови емоции; неговата стратегия не е от днес за утре. Този политик работи, без да чака награда и почести. Той знае, че най-точната оценка се дава от историята и че най-добрият водач е традицията и умереността.

Обратно - лидерът, поклонник на фантазната идеология, е безпринципен верноподаник или шумен радикал. Той винаги е сред най-горещите защитници на принципите и справедливостта. Понякога се отличава със силни ораторски способности. Има отговор на всеки въпрос, хитро крие повърхностните си познания. Колкото по-малко знае, толкова по-шумен е. Ненадминат е в критиките си към другите и търси любовта на масите. Той първо манипулира чувствата, после разума. По този начин той бързо печели възхищение и доверие (както и бързо ги губи). Когато е в опозиция изглежда силен, във властта времето му бързо изтича. Когато е на власт решенията му са хаотични, позициите вече неясни. (Ландсбърг, 2002)


Три основни характеристики следва да притежава лидерът на дадена партия, за да е ефективна политиката й от вътрешна гледна точка (Семов): ()

- идеологията на първо място трябва да е българска, т.е. да отговаря на българските национални интереси и цели, на българските приоритети и задачи, на българските традиции и перспективи. Тя следва да произтича от българския феномен, да се вписва в него и да му осигури достойно място в новоформиращия се свят.
- идеологията, която проповядва лидерът при всички случаи трябва да е европейска, т.е. да подкрепя общата външна политика и политиката за сигурност на Европейския съюз в дух на лоялност и взаимна солидарност.

- политиката на дадена партия неизбежно трябва да е съобразена с глобалния лидер, да не противоречи или да не се конфронтира в основната си идеология.


Редица изследователи, политолози и политически психолози, свързват влиянието на политическите лидери с тяхната политическа харизма. Авторитетът им се определя не само от тяхната дейност, но и от съчетанието на личностните качества, които имат.

Макс Вебер4 определя харизматичното като власт по силата на определени лични качества на един човек. Главно поради това той се оценява от съпартийците, а понякога и от народа като изключителен и незаменим.

Харизматичните личности могат да бъдат както диктатори, така и изключително ценни ръководители през периоди на социални кризи и при усилия за утвърждаване на демократичната форма на управление.

Това очертава и първият комплекс от основополагащи компоненти на политическия лидер5 - паралелно с подходящата образованост в унисон със съвременните тенденции да се стимулира чувството за комуникация, постоянно възпроизвеждащите се инициативност и активност, които заедно с личностната устойчивост, работоспособност и мотивация за успех да маркират базовите характеристики за развитието на лидера с този тип поведение. Интензитетът на посочените базови характеристики произтича не само като резонанс от външните предизвикателства на политиката, но и от вграждането им в структурните компоненти на личността, от специфичната й интензивност, “отвореност” или склонност към едни или други дейности, от доминиращата им ценност в ключовите периоди на нейния живот, а също и от темпераментните особености, водещите дименсии и непоклатимите основи на заложения биологичен субстра


В приложен план, политическия лидер носи обединяваща функция в следните специфични комплекси: (Ландсбърг, 2002) ()


  • Компетентност и въображение като приложимост на знанията, тъй като и най-съвършената политическа стратегия е обречена на провал, ако не е проектирана във времето чрез разнообразни и вариантни асоциации;

  • Организираност и темпо-ритъм своеобразен “механизъм” за привеждане на намеренията в действие, за правилното им разположение във времето и т.н..

  • Решителност и концентрация този комплекс черпи сили предимно от осъзнаването на преследваната цел в рамките на възможното и е в състояние да компенсира някои недостатъци и пропуски от предишните две измерения. Освен това за личностния оптимум на политическия лидер допринася както специфичното емоционално-волево въздействие като излъчване, заразяване и т.н., така и наличието на лидерските нагласи

Реализирането на личностните и функционалните параметри на политическото умение зависи и от голяма степен и от комплекси, които имат насочващ характер: първите допълват знанията и опита на лидера за конкретната дейност, ресор и направление, а вторите насочват поведението на политическите лидери в една или друга плоскост на взаимоотношения в самата партия, в зависимост от това какви доминиращи мотиви движат действията му, какви представи за взаимодействие с другите изграждат неговия имидж, позицията на лоялност и конкретен стил.

В общи линии портретът на лидера в рамките на харизматичния подход може да бъде очертан по следния начин: той е инициатор на комуникациите и проявява висока активност в тях. Умее да реализира социални контакти и да направлява процеса на общуване в добронамерен, приятелски тон. Способен е да разбира и вярно да реагира на поведението на другите. Проявява висока степен на увлеченост от целите на партията. Високо инициативен, заразява и останалите със своята енергия. Обикновено аудиторията го възприема като “един от нас”.


Таблица



Табл. 1 Идеологии и приложни качества на лидера





Идеологии

Приложни качества

Българска идеология

Компетентност и въображение

Европейска идеология

Организираност и темпо-ритъм

Глобална идеология

Решителност и концентрация








Заключение:



Образът на лидера в политическото пространство у нас е достатъчно очертан. В процеса на утвърждаването на нови демократични ценности, политическите лидери в нашата страна, стремейки се да направят впечатление и да подчертаят различието си от конкурентите, понякога се превръщат в шоумении със запомнящи се маниери на общуване, с ярка риторика и идеологическо разнообразие.


Описаните личностни параметри в комплекси преодоляват ограниченията на подхода за “необходимите качества”, като подсказват, че силата на политическото умение не отразява директно наличието на едни или други качества, а тяхната взаимовръзка, “рефлексивност”, “дозиране” и известно съобразяване с дистанцията на аудиторията на избирателите. И най-положителното качество губи своята значимост, ако се разглежда статично, а не във функционален план или не се отчитат изискванията, които произтичат от спецификата на конкретната организация. Поведението на лидера на дадена политическа формация до голяма степен е проекция на социални условия и обстоятелства. Затова и моделите на лидерското поведение трябва да се търси там, където се движат не капитали, а идеологии и идеи.













Приложение: Политически лидери на XX век






Ялтенската конференция: 4-11.02.1945

От ляво на дясно: У. Чърчил, Ф. Рузвелт, Й. Сталин




Адолф Хитлер на военен парад

Библиография:



Leadership. (н.д.). Свалено от Wikipedia: http://en.wikipedia.org/wiki/Leadership

Political Leader. (н.д.). Свалено от Wikipedia: http://en.wikipedia.org/wiki/Political_leader

Ландсбърг, М. (2002). Основи на лидерството. С.: ИК "Класика и стил".

Митев, Т. (2001). Основи на политическата наука (политология). С.: ИК "Знание".

Семов, М. (н.д.). Политология.






1 Харолд Дуайт Ласуел - водещ американски политолог и теоретик на комуникациите.

2 Курт Цадек Левин, американски психолог

3 Алорно, М., Политиката на лидера

4 Макс Вебер – немски юрист, икономист и социолог.

5 Вебер, М.

Дадаць дакумент у свой блог ці на сайт

Падобныя:

Философски факултет катедра политология курсоваработа iconФилософски факултет катедра политология курсоваработ а
С парламентарните избори през 2009 г измина един цикъл от три последователни парламентарни избори, достатъчен времеви период според...

Философски факултет катедра политология курсоваработа iconФилософски Факултет Катедра Политология Курсова работа
Тези фактори определят спецификата на държавно- политическата власт и при социализма, нейното различие от исторически предшестващите...

Философски факултет катедра политология курсоваработа iconЛитература: "Политология" Л. П. Борисов; "Политология"
Вторая – призвана помочь в анализе конкретной политики, реализации принципов политической демократии, прав и свобод человека

Философски факултет катедра политология курсоваработа iconПримерный перечень вопросов к зачету по курсу «Политология»
Алмонд Г., Пауэлл Дж., Стром К., Далтон Р. Сравнительная политология сегодня: Мировой обзор: Учебное пособие. М., 2002

Философски факултет катедра политология курсоваработа iconПърви курс класическа филология Боряна Телбис, Ласка Делирадева, Мина Петрова Marci Tulli Ciceronis
Цицерон си поставя за цел да разгледа на латински език гръцки философски идеи. Той отговаря на различни възможни упреци срещу намерението...

Философски факултет катедра политология курсоваработа iconРич Р. К. Политология. Методы исследования: Пер с англ. / Предисл. А. К. Соколова
Мангейм Дж. Б., Рич Р. К. Политология. Методы исследования: Пер с англ. / Предисл. А. К. Соколова. – М.: Издательство “Весь Мир”,...

Философски факултет катедра политология курсоваработа icon1. Политология наука Политология наука, которая имеет своим предметом раскрытие сущности политики как целостного общественного явления
Политология наука, которая имеет своим предметом раскрытие сущности политики как целостного общественного явления

Философски факултет катедра политология курсоваработа iconУниверзитет „Св. Кирил и методиј во Скопје Стоматолошки факултет

Философски факултет катедра политология курсоваработа iconПрограмма дисциплины Власть и повседневность для направления 030200. 68 Политология подготовки бакалавра Правительство Российской Федерации
Программа предназначена для преподавателей, ведущих данную дисциплину, учебных ассистентов и студентов для направления 030200. 62...

Философски факултет катедра политология курсоваработа iconПрограмма дисциплины Вербальные и невербальные формы общественного диалога (Verbal and non-Verbal Forms of Public Dialogue)  для направления 030200. 68«Политология»
Программа предназначена для преподавателей, ведущих данную дисциплину, учебных ассистентов и студентов направления подготовки/ специальности...

Размесціце кнопку на сваім сайце:
be.convdocs.org


База данных защищена авторским правом ©be.convdocs.org 2012
звярнуцца да адміністрацыі
be.convdocs.org
Галоўная старонка